Колко важен е твоят дом за теб?
Evangeline Lilly: Моят дом е моята крепост и прекарвам много време да го подреждам - премествам това ,нагласям онова, слгам цветя и свещи.Всяка нощ нося вкъщи цветя и паля свещи.И имам истинското усещане, че домът е това което показва какъв си отвътре.Ако домът ти е тих и спокоен, и денят ще е такъв.Ако е бъркотия , денят ти ще е объркан.Вмомента имам 2-ма съквартиранта, така че е трудно всичко да подредено така както аз го искам.Но, все пак винаги променям нещата наоколо.Пренареждам мебелите, свалям тапетите и купувам нови, и си купувам нови произведения на изкуството.Обичам домът си.Единствено за него давам парите си.За нищо друго не харча толкова пари.Нямам лъскави коли.Нямам и дизайнерски дрехи.
Е, как се разбираш с двамата си съквартиранти?Имаш ли си място където можеш да помислиш на спокойствие?
Evangeline Lilly: Да.Моято спалня е моето светилище.Това е единственото място в къщата където има красив пухест килим, който ми е любим.
Какъв цвят е?
Evangeline Lilly: Той е този страхотен цвят... как да го опиша?... като зелено-златисто.А завивката ми е в кафеникаво златист цвят.Стените са целите в дърво.
Как би описала мястото си на Хаваите?
Evangeline Lilly:То е приятно, малко бунгало.До каналът е и е много просто и скромно.
То е твоят подслон.Носиш ли неща от вкъщи за д го обзаведеш?
Evangeline Lilly: Не.Купила съм почти всяко нещо с което е обзаведено от Salvation Army на Хаваите.Всичко е втора употреба.Някои неща са малко ретро.
Как определяш своят стил?
Evangeline Lilly: О, мисля че ще ми е трудно да го определя.Стилът ми е доста еклетичен, защото обичам много различни неща.Това се отнася и за почти всеки момент от живота ми.Мога да почна от много просто неща и да стигна до дрехи по поръчка.Просто обичам да променям нещата.
Същата съм и вкъщи.Имам произведения на изкуството от Бали, също и стари мебели от 70-те, старо но просто.Имам и стари малки антики от керамика.Това е истински микс.
Изглежда, че си много наясно със себе си.Винаги ли си искала да бъдеш актриса?
Evangeline Lilly: Бях напълно различна през различните периоди от моето детсво.Когато бях малка говорех меко и бях малко стеснителна и бездейна.Мечтата ми тогава беше да стана балерина или кънкьорка - нещо много деликатно.
Като пораснах, открих страстта си към изкуството.Бях наистина добра.Така реших, че искам да бъде художник, а това доведе и до желанието ми да стана аниматор по късно.След пубертета исках да се занимавам с нещи важно.. нещо което ще промени живота на хората или ше остави отпечатък в историята.
Започнаг да правя всичко в която можех да успея, но разбрах, че колкото по-голям успех имах, толкова по-малко ме харесваха хората.Така че направих важно решение когато бях на 17 , да се опитам да бъда посредствена.Окончателно се отказах от идеята за величие и знаменитост , и исках да стана посредствен човек.
Защото си искала да се смесиш с тълпата?
Evangeline Lilly: Да, просто исках приятели.Исках хората да ме харесват.Исках нещата да бъдат прости и хубави.И за 5 години се получи.
Как се почуства?
Evangeline Lilly : Чувствах, че бях добра жена, добър човек.Но потъвах все повече и повече в депресия, зашото душата ми не беше жива.Нарочно потисках душата и духът ми.Тя умираше в мен.
Имаше ли момент в които реши, че неможеш да правиш това повече?
Evangeline Lilly: Да, абсолютно.Ироничното е, че когато бях в пубертета бях близо до манекенството и актьорството през цялото време.И 5 години казвах : Не, не ме интересува, искам прост живот, не искам да съм под прожекторите."Накрая, скъп приятел ми каза, "Защо когато вярваш, че всичко в живота се случва поради някаква причина, и че всичко те води то там където трябва да отидеш, ти игнорираш това единствено нещо което чука на вратата?".А аз му дадох тези наистина основателни причини."Е,добре, това е доста незначителна индустрия.Дава лоша представа за жената.Това то, и аз неискам да съм част от това.Тогава той ме погледна в очите и ми каза,"Това са глупости.Мисля, че се страхуваш от собствения си успех, от силата си и от способностите си."
Това което каза ме удари като тухла по главата и си изплаках очите.Онази нощ най-накрая осъзнах какво съм си причинявала- колко съм се заблуждавала коя съм, подтискала съм способностите си, че съм си изградила фалшива личност, заблуждавала съм се тотално.Разбрах че съм се самонаранявала по този начин.След това излязох и отидох на няколко прослушвания.
Това беше през Януари 2004 г. А през Март 2004 г. - месец и половина по късно - бях на Хаваите и снимахме пилотния епизод на "Изгубени"
Животът ти е малко като на скинтик - живееш в бунгало под наем,пътувайки или по хотели - какво правиш за да се почустваш повече като удома си?
Evangeline Lilly: За мен, свещите доста допринасят за това.Незнам защо, но топлината и спокойствието на блещукащата светлина ми помага.Също и огънят, в камината или на плажа ме кара да се чуствам много уютно.Паля свещи всяка вечер.
Казваш, че се адаптираш добре.Значи когато си си вкъщи или седиш в хотелската си стая, можеш да се разположиш удобно.Това е мястото където имаш контрол и показваш себе си.
Evangeline Lilly: Абсолютно.И обичам да има хора удома.Първата причина поради която обичам това е, защото ми харесва да гледам как хората се опускат един друг.Когато правя разни неща из къщата - когато декорирам, нагласям мебелите, слагам ваза с цветя, запалвам моите свещи, винаги си мисля - "Какво трябва да напрая за да направя това място спокойно, тихо и удобно, за да може когато човек влезе да се подсили и да се просвети.
През тези 5 години искала ли си да имаш собствена красива къща?Мислила ли си за това?
Evangeline Lilly: От няколко години съм хвърлила око на една къща по бреговата линия на British Columbia.Много е модерна и е построена от архитекта които живеел там.Тогава я е продал на други хора които са я зарязали.Те просто не са и дали живот нито пък са направили нещо за да я съживят.С удоволствие бих купила тази къща,да и вдъхна малко живот по начина по който я е проектирал архитекта и да я давам под наем когато работя на Хаваите или в Лос Анджелис.Накрая ще искам да се върна в Канада, да изчезна, където никъде не ме познават, да стана писателка и правя това което искам да правя.Това място чака мен.
Изнендавам се, че модерният стил те привлича, след като определи стилът си като еклетичен.Но мястото до водата ми се струва, че те привлича повече.
Evangeline Lilly: Да, само пресичвам улицата и съм до водота. Всъщност има парк и след това е океанът.Когато си мисля за перфектния дом от мечтите ми, такъв какъвто искам да построя и да в който искам да живея, не точно тази къща, но бих искала това да е първият ми собствен дом.
Докато растеше в една и съща къща ли си живяла?
Evangeline Lilly:Не, местихме се много.Когато бях малка, смених 5 различни училища.Родителите ми не ги свърта на едно място, и вероятно от там съм взела този начин на живот като скитница.Всичките ни къщи са били много скромни.Родителите ми имаха финансови проблеми.Оженили са се много млади и вече са имали деца точно преди да влязат в университета.Майка ми работеше в детска градина точно до къщата, така че имаше много деца наоколо.Изглежда съм била доста усамотено малко момиче, и все още съм.Предпочитах да си намеря някой спокоен ъгъл и да оцветявам книжката си.Като си спомня, всъщност този ъгъл беше мой и не ме беше грижа за останалата част от къщата.
Създала си си собствено пространство?
Evangeline Lilly: Да.Както е и сега с моят дом.Всъщност една от причинте поради които избрах малкото бунгало където живея на Хаваите, е защото то е една малка безполезна стая която води до друга такава малка стая.Представяла съм си такова място в сънищата си като собствено приятно кътче. Няма място за мебели; едва има място където да мога да мина всъщност.Но тези 2 малки стаи бяха това което ме накара да го купя.Харесвам това малко място където да си направя малък оазис.
О,колко удивително!Какво друго е важно за теб когато става въпрос за дом и начин на живот?
Evangeline Lilly: Трябва да има природа около мен. Обичам земята и това изключително красиво нещо в което живеем.Природата ни вдъхновява.Да немога да я достигна и докосна, или да я видя ме кара да се чуствам зле.
Колко важни са цветовете и текстурите в твоят дом?
Evangeline Lilly: Мисля, че са наистина важни.Но смятам, че все още научавам много неща за тях.Преди 4 годни, смятах да изкарам задочно курст за интериорен дизайн и може би да стана дизайнер по интериора, защото наистина ми харесва.Вероятно все още бих могла да имам ползва от този курс, защото нямам нужното знание за това как да съчетаеш текстурите, цветовете, формите и местата за да се получи нещо както трябва.Уча се на принципа на опитите и грешките, което е доста бавно.
Мисля, че трябва да се доверяваш на инстинкта си.Както при килимчето.
Evangeline Lilly: Може би си прав. Всъщност, отидох до магазина за килими, търсех хубав килим, но неможах да намеря подходящ.Тогава видях един фантастичен килим на стената.Попитах дали неможе да се изреже и да се оправят ръбовете.И те го направиха.
Позволи ми да сменим темата за минута и да те попитам какво е това нещо което имаш нужда да правиш за себе си всеки ден, което те кара да се чувстваш добре?
Evangeline Lilly: Това нещо е да се гледам в огледалото и да си мисля "Ти си тази която си.Неможеш да го промениш.Затова просто бъди себе си."Това правя всеки ден.Правя всичко което мога за да помня, че неискам да бъда никой друг, а Еванджелин.Това се очаква от мен.Ако се опитам да бъде повече или по-малко, ще падна по лице.Аз съм тази която съм и съм това което съм.Това е прекрасно.Чудесно е дори да не изглеждам като Виктория Сикрет.
До каква степен ти си Кейт и Кейт е теб?
Evangeline Lilly:Хмм.Много.Много.Веднък когато целият екип бяхме заедно на вечеря, аз стоях до Джош Холоуей, който играе Сойер и се обърнах към него и му казах, "Джош, колко от Сойер е Джош?"Той ме погледна, с тези трапчинки и тази усмивка и ми отговори, "Те са един и същ човек,сладурано."Тогава му казах, "А колко от Кейт мислиш, че съм аз?".И той избухнна в смях."И дори ме питаш това?Вие хора сте точно същите хора. Ти си Кейт."И аз започнах да се смея и казах, "Всъщност не.Мисля, че има различия." Той каза, "Няма дори малка частица различие.""Ти си Кейт.Само че не си престъпница."
Да, има голяма част от мен която може да е смела и решителна..много силна и много самоуверена и независима, почти недостатък понякога.Като Кейт , аз се стахувам да бъде уязвима, аз съм силна.Но съм и много чуствителна.Емоционално, се наранявам много лесно.
Любопитно ми е за твоето убеждение, че съдбата те е довела до тази роля.Ясно е, че работата сред природата ти е помогнала да нахраниш душата си.
Evangeline Lilly: Напълно! Някой ме попита, ако в шоуто съм през цялото време облечена в груби дрехи, мръсна и цялата в буболечки и жегата и влагата, дали ще ме накара да искам нови дрехи.Те смятат, че немога да дочакам да облека рокля и да вървя по червения килим.Истината е, че обичам да бъда в джунглата.Обичам когато гримьорите идват на снимачната площадка носейки мръсотия и пот.Мисля си, че ако вършех друга работа, щях да съм нещастна.Толкова съм щастлива, че мога да водя начин на живот относително близо до земята.
Какво правиш за да се отпуснеш?
Evangeline Lilly: Чета.Пиша. Упражнение.. плуване, бяхане, туризъм, каране на колело и сърфиране.
Обичаш да пишеш?Какво пишеш?
Evangeline Lilly: писането е една от страстите ми.Написала съм 2 романа.Написах сценарии за филм.По средата съм на три други 3 сценарии.Също пиша и кратки истории и поезия.
|